Снимки от България - Snimki Bulgaria

Земенски манастир

Земенският манастир “Св. Йоан Богослов” е разположен непосредствено до град Земен на около 15 км. от международния път от София за Кюстендил и Гюешево. Намира се в красива местност в полите на Конявската планина, в близост до Земенския пролом по поречието на р. Струма.

Дряновски манастир

Дряновски манастир

Патриаршески манастир Св.Троица

Патриаршеският манастир „Света Троица“ е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.

Църквата Св. Висарион Смолянски в гр. Смолян

Църквата Св. Висарион Смолянски в гр. Смолян

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново. След въстановяването на манастира през 1945 г. в двора му бил издигнат мавзолей. В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е туристическата хижа \\\"Бачо Киро\\\". Една пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името Бачо киро. Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми. Прекрасни кътчета са Синия вир и ждрелото(каньонът) на Дряновската река. Светата обител е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, има печат в черквата.

Соколски манастир

Соколският манастир взема активно участие в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Араповски манастир "Света Неделя"

Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква. Разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Манастирът е възникнал до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението. Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир. Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.

Икони

Икони от 15-19 век в храмове от великотърновско

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Соколски манастир

Соколският манастир е основан в началото на 1833 год. Манастирът "Успение Богоридично" отстои на 15 км югоизточно от Габрово в местността Соколова пещера в северния склон на Стара планина. Местоположението дава името, както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски.

Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси

Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди. Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.

Църква в гората

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църквата "Света Неделя" в Батак

Църквата "Света Неделя" е съградена през 1813 г., много преди християнското население в Османската империя да получи по-големи свободи за изграждане на нови храмове. Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия. Историческата значимост на този паметник обаче, идва от събитията, които са се случили в него по време на Априлското въстание." Батак - защитата на църквата, худ. Сашо Рачев Защитата на църквата, худ. Сашо Рачев В хода на въстанието църквата "Света Неделя" се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани. Дали защото е била най-масивната сграда (тя е изградена изцяло от камък, със здрави дъбови врати и е опасана с висока каменна ограда), или затова, че са се надявали на Божията милост и не са допускали, че може да се посегне на храма, в нея се събрали около 2 хиляди души, предимно жени, деца и старци. "Три денонощия продължила защитата на църквата, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг - продължава Екатерина Пейчинова. - За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода. След три денонощия в адски мъки, останалите живи решили да търсят спасение навън. Отворили вратите, но там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. Батачани били изправени пред избора да приемат исляма или да загинат на дръвника. Всички загинали, всички с християнска вяра...

Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси

Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди. Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г.

София, Руската църква

Пълното име на Руската църква /позната повече под това название/ е Храм-подворие на Московската патриаршия "Свети Николай Чудогворец". В края на 19-ти началото на 20-ти в. руските храмове са били освещавани в чест на Николай Мириклийски-Чудотворец, канонизиран от църквата за светец. Смята се, че той е бил закрилник на руските императори, управлявали страната през този период. В тази връзка към Руската легация в София, по проект на известния архитект М.Преображенски, е построена и Руската църква. Строежът и довършителните работи продължават 9 години, а храмът е осветен през 1913 година.

Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В Гложенски манастир се намира музеят на Васил Друмев, по това време митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. Той произнася проповед против католицизма, защитавайки православието[1]. Това достига до католика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 година митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2] В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир. До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси. След предварително обаждане и в определени периоди на годината - манастирът може да даде подслон на до двайсетина поклонници и посетители, които приемат да спазват манастирските правила.

Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В Гложенски манастир се намира музеят на Васил Друмев, по това време митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. Той произнася проповед против католицизма, защитавайки православието[1]. Това достига до католика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 година митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2] В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир. До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси. След предварително обаждане и в определени периоди на годината - манастирът може да даде подслон на до двайсетина поклонници и посетители, които приемат да спазват манастирските правила.