Снимки на Етъра, Боженци, България на исторически места, природни забележителности, стари възрожденски къщи, курорти, манастири, обичаи, етнографски комплекси, пейзажи, природа, планина, планини, реки, езера море, гори, интериор. Снимки от България.
Сток фото, сток фотография, Фото трезор, фото банка, Фото галерия
Фотография и фотографска техника, фото банка, дигитална фотография, рекламна фотография, снимки от България, пейзажи от България, фотографии, картинки
Рекламна дигитална фотография с виока разделителна способност висока резолюция, подходяща за дигитален или офсетов пълноцветен печат на рекламни календари, каталози, брошури, етикети, дипляни. Снимки от България, исторически места и забележителности културни паметници, резервати, море, курорти, ски курорти. Българска природа, архитектура и обичаи, предметна фотография.
Висококачествена дигитална фотография на обекти, забележителности, курорти и етнографски музеи и експозиции в България.
Фото галерия - снимки от България - snimki Bulgaria
Фото албум Снимки с Високо качество за календари, плакати, каталози, дипляни.
Снимки от България. Галерия снимки от България на исторически места, природни забележителности, стари възрожденски къщи, курорти, манастири, обичаи, етнографски комплекси, пейзажи, природа, планина, планини, реки, езера море, гори, интериор. Снимки от България. Фото-галерия Галерия снимки от България на исторически места, природни забележителности стари възрожденски къщи, курорти манастири обичаи етнографски комплекси,пейзажи природа планина планини реки езера море гори, интериор. Снимки от България. Галерия снимки от България на исторически места, природни забележителности, стари възрожденски къщи курорти манастири обичаи, етнографски комплекси пейзажи природа планина планини реки, езера море, гори, интериор. Етъра Копривщица Боженци Дряновски манастир Преображенски манастир Рилски манастир Жеравна.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Stockphotobg.com
е фото портал, в който е събрана интересна и полезна информация от областта на фотографията.
Любовта към това изкуство е въплатена в огромна колекция от снимки, която показва красотата на България такава, каквато ние я видяхме през обектива на фотоапарата.
Добре дошли и приятно гледане!
зима, покрив, кръст, студ, църква, храм, свещеник, отец
Църквата в с.Малък Извор - Тетевенско
Църквата в с.Малък Извор се намира на 9км от гр. Ябланица на северния сколон на Стара Планина. През него минава пътят за Гложенския манастир.
-Какъвто кръста, такъв и попа- ни обясни отец Нектарий с усмивка.
Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено с венец от високи рътове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.
Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците.
Банско е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, в близост до Разлог и е административен център на община Банско. В миналото градът е бил възрожденски център на българщината в Пиринска Македония на територия, граничеща с гръцко и турско население. От Банско са родом българските народни будители Неофит Рилски и Паисий Хилендарски, както и поетът Никола Вапцаров. Днес Банско е световно-известен зимен курорт.
Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.
кон, коне, паша
Оседлан кон
танц, ансамбъл,сцена,костарика, костариканци,
Карнавал
Танц
поле, поля, ливава, ливади, лято, пролет
Поле
Поле със синьо небе. Кадърът е заснет през лятото в полите на Стара планина
стъкло, пещ, форма. стъкларство, стъклар, шише
Стъкларство
Кадрите са заснети в стъкларската фабрика в гр.Белослав, Варненско
сняг, планина, заслон, хижа
Зимен пейзаж
Зима в Стара планина
стенописи, скаллен манастир, иваново,ивановски
Ивановски скални църкви
В живописния каньон на река Русенски Лом на 12 км от град Русе се намира уникалният скален манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен като Ивановски манастир по името на близкото село. Включен е списъка на ЮНЕСКО с обекти от световно културно значение.
Манастирът е бил обитаван от монаси в периода 13 - 17 в. Той коренно се различава от останалите скални манастири по своята структура. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите - около 300. Те били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните отивали там на поклонение. Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви.
Копривщица, възрожденски къщи, възрожденска къща, къща музей, архитектура, Тодор Каблешков
Къщата на Тодор Каблешков в Копривщица
Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо е сред къщите образци на българската възрожденска архитектура. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж.
Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби.
В тази къща расте Тодор Каблешков - председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му.
Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.[1] Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Елена е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, в близост до язовир "Йовковци". Той е административен център на община Елена. Регионът около Елена е известен като Еленски балкан.
В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.